Постинг
19.06.2017 21:30 -
За магаретата и хората - в часност
******************************************
Когато съм била много малка и някой ме разочаровал в очакванията ми към него, без колебание съм пристъпвала към изясняване на ситуацията и поставяне на нещата по местата им :
- Ти си човек! Ти си човек! - гневно съм казвала аз.
- А ти какво си? - учудено питал обектът на недоволството ми.
- Магале - съм отговаряла аз, навярно самодоволно и с гордост. А може би с досада - не вижда ли кой стои пред него!
И как иначе.
Това навярно съм го чула от тях, а те са толкова големи - как биха могли да грешат! А аз съм толкова ! хубаво нещо, макар и малко. Щом съм магаре, значи магарето е нещо твърде хубаво.
Та кой е недоволен от себе си? Всеки се определя като най-добрия, най-умния, най-специалния, дори и в най-ранната си детска възраст. И аз съм го знаела. Това може би е предпоставката за двата инстинкта.
"Аз съм много хубаво нещо. Значи трябва да се запазя и да се възпроизведа." Или "Трябва да се запазя, за да се възпроизведа." Или "Трябва да се възпроизведа, за да се запазя."
РАДЕВ КЪДЕ СИ, ПРАВИТЕЛСТВОТО И НАРОДНОТ...
Опааа... Насилствените "тестове за ...
Енергетиката на древния град в картината...
Опааа... Насилствените "тестове за ...
Енергетиката на древния град в картината...
Часност ми се стори малко кратко,
но не сфанах защо.
Искам да кажа частен случай.
Говоря само и изключително за себе си.
Просто такава ситуация другиму не би се случила,
защото не може. Тя си е моя.
Магарешка. Каквото и да означава това. Нали?
Ае.
цитирайно не сфанах защо.
Искам да кажа частен случай.
Говоря само и изключително за себе си.
Просто такава ситуация другиму не би се случила,
защото не може. Тя си е моя.
Магарешка. Каквото и да означава това. Нали?
Ае.