Постинг
19.06.2017 21:30 -
За магаретата и хората - в часност
******************************************
Когато съм била много малка и някой ме разочаровал в очакванията ми към него, без колебание съм пристъпвала към изясняване на ситуацията и поставяне на нещата по местата им :
- Ти си човек! Ти си човек! - гневно съм казвала аз.
- А ти какво си? - учудено питал обектът на недоволството ми.
- Магале - съм отговаряла аз, навярно самодоволно и с гордост. А може би с досада - не вижда ли кой стои пред него!
И как иначе.
Това навярно съм го чула от тях, а те са толкова големи - как биха могли да грешат! А аз съм толкова ! хубаво нещо, макар и малко. Щом съм магаре, значи магарето е нещо твърде хубаво.
Та кой е недоволен от себе си? Всеки се определя като най-добрия, най-умния, най-специалния, дори и в най-ранната си детска възраст. И аз съм го знаела. Това може би е предпоставката за двата инстинкта.
"Аз съм много хубаво нещо. Значи трябва да се запазя и да се възпроизведа." Или "Трябва да се запазя, за да се възпроизведа." Или "Трябва да се възпроизведа, за да се запазя."
Часност ми се стори малко кратко,
но не сфанах защо.
Искам да кажа частен случай.
Говоря само и изключително за себе си.
Просто такава ситуация другиму не би се случила,
защото не може. Тя си е моя.
Магарешка. Каквото и да означава това. Нали?
Ае.
цитирайно не сфанах защо.
Искам да кажа частен случай.
Говоря само и изключително за себе си.
Просто такава ситуация другиму не би се случила,
защото не може. Тя си е моя.
Магарешка. Каквото и да означава това. Нали?
Ае.