Постинг
06.11.2022 07:33 -
Малко shining - без изрично разрешение :))
*
*
*
*
*
Щъркелът търпеливо и стоически стърчи върху гнездото си. Облаците са се оставили на вятъра да ги носи накъдето му падне. Пухкавостта им е толкова притегателна, че понякога ти се приисква да подскочиш и да се скриеш там. В тяхната уютност и безбрежност. Такава е и несбъднатата ти мечта за живота - уютност и безбрежност. А може би не?
Птиците са шумни и витални. Юнска щастливост. Плодовете на черницата се сипят върху главата ми, накълвани от неуморните им човки.Слънцето си припича над всички и над всичко. Вечното слънце. Нашето слънце. На всеки един от нас поотделно. Е, поне си имаме нещичко,което не могат да ни отнемат. А може би не?
Ягодите си червенеят на спокойствие - топлина и влага - точно толкова им стига. Е, не съвсем - пълното им щастие е когато ги откъснат нетърпеливи и невинни детски ръчички. Комарите се разшетаха и стават все по-дръзки. Всъщност какво ли би било, ако комарите не бяха такива, каквито си ги знаем. А може би не?
Толкова интересен и шарен е този ден. Една среща със стар приятел, няколко сърдечни думи, разменени усмивки от сърце, обещание за скорошна среща на кафе. Отхвърляне на ежедневни задачки по списък - все пак делник е все още. А хората се щурат с пълни сакове след петъчния пазар и изглеждат щастливи и удовлетворени. А може би не?
Дали сме живи?
shining
Извинявам се, Шай, гледам, че си широко скроен и затова си позволих...
*
*
*
*
Щъркелът търпеливо и стоически стърчи върху гнездото си. Облаците са се оставили на вятъра да ги носи накъдето му падне. Пухкавостта им е толкова притегателна, че понякога ти се приисква да подскочиш и да се скриеш там. В тяхната уютност и безбрежност. Такава е и несбъднатата ти мечта за живота - уютност и безбрежност. А може би не?
Птиците са шумни и витални. Юнска щастливост. Плодовете на черницата се сипят върху главата ми, накълвани от неуморните им човки.Слънцето си припича над всички и над всичко. Вечното слънце. Нашето слънце. На всеки един от нас поотделно. Е, поне си имаме нещичко,което не могат да ни отнемат. А може би не?
Ягодите си червенеят на спокойствие - топлина и влага - точно толкова им стига. Е, не съвсем - пълното им щастие е когато ги откъснат нетърпеливи и невинни детски ръчички. Комарите се разшетаха и стават все по-дръзки. Всъщност какво ли би било, ако комарите не бяха такива, каквито си ги знаем. А може би не?
Толкова интересен и шарен е този ден. Една среща със стар приятел, няколко сърдечни думи, разменени усмивки от сърце, обещание за скорошна среща на кафе. Отхвърляне на ежедневни задачки по списък - все пак делник е все още. А хората се щурат с пълни сакове след петъчния пазар и изглеждат щастливи и удовлетворени. А може би не?
Дали сме живи?
shining
Извинявам се, Шай, гледам, че си широко скроен и затова си позволих...
Аз немам президент!
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Няма коментари