*
*
*
*
*
Заслуга - признанието,
справедливата оценка на обществото в отговор
на моите правилни действия или бездействия.

Абе
тя, заслугата си е мойта,
но трябва някой да ме зачете гласно.
Иначе няма заслуга - ако не ми я признаят.
Всъщност пак има заслуга,
защото ако съм вменяема,
осъзнавам значението на това,
което съм направила.
А ако не съм,
то, направеното, остава и служи.
Заслуги заслужават благородниците,
аристократите по душа,
защото те не правят сметка ТОВА
на КОЕ, КАКВО, КОЛКО е равно.
Иначе си е просто търговия, 
което не е лошо, но далеч не е същото.
Нито пък прилича.

Моите - защото се придържам към първо лице ед. число.

Справедлива, правилни -
е те тук става много сложно.
Всеки знае, или осъзнава, или чувства
кое е справедливо или правилно.
Ноо ... на важните места обикновено
се появява едно НО, което прецаква нещата. 
И тъй като обикновено обществото е разделено поне на две -
значи поне пред половината ще имам заслуга.
Не е малко.

ще упомена наличието в нашата История на дарител,
който е Александър Георгиев Коджакафалията,
произхождащ от едно Бургаско село,
чиито дарения се оценяват на 1 милиард и 200 милиона
в днешни лева. Ако съм запомнила добре.
А ако не съм запомнила добре -
дарил е страшно много пари и имоти.
Човекът е бил изключително скромен.
Дори е бил необразован.