Постинг
17.08.2022 21:44 -
За потребностните наличности пак
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
*
*
*
*
*
"Капитализъм" - това е светът на капитала.
"Капитал" - това е купчина пари. Или две купчини пари. Или три купчини. А най-добре - не помня точно колко ... Но и да ги помня - не зная колко са, защото непрекъснато ми текат печалба, дивиденти, наеми, ренти и лихви.
Парите са измислени и въведени като разменно средтство. Дребни и леки са, и лесно се пренасят. И са универсални. И не искат поддръжка. Но навярно веднага след това е открито и другото им качество - могат да бъдат трупани. Когато останат. Което в последствие се е видоизменило в целенасочено трупане след целенасочено придобиване и все по-големи остатъци. После се закопавали в градината. Сега се крият в банки, за да хващат паяжини. Значи истинските капиталисти са паяците. Затова вече казах, че правенето на пари понякога е безсмислено.
Парите се правят.
"Правя пари" е единственото смислено и правилно занимание. Основно ястие. Другото е предястие, гарнитура или десерт.
В правенето на пари човек се увлича. Увлеченият човек понякога става неудържим.
Парите могат да се превърнат в мания. Мания за паричие.
Парите могат да се вземат, не вземат, дават, не дават.
Парите се вземат от там, където може, а не от там, където има.
Парите може и да не се вземат, и тогава е лошо.
Парите се дават трудно.
По-лесно е да не се дават.
Парите са много, но не са безкрайни.
Когато дотрябват, парите се секат. Независимо от покритието.
Парите трябват. Колкото повече има човек, толкова повече му трябват. Растат му нуждите.
Човекът е човек не когато е на път, а когато има пари. Или когато е на пътя на парите.
Парите са красиви. Няма нищо друго, което да ми пълни очите тъй, както парите. Колкото повече ги гледам, толкова повече не мога да откъсна очи от тях (да не се бърка с Мечо Пух, там се говори за несериозни неща).
ПАРИТЕ СА ПАРИ, КОГАТО ОТИВАТ ПРИ ДРУГИ ПАРИ.
Иначе не са пари.
Иначе са хляб и сирене.
Човек учи математика, за да може да си брои парите. И да си служи с пари. Да ги събира, да ги умножава. Изваждането и делението са за други работи.
На парите им отива само едно определение - МНОГО ПАРИ!
Малко пари - звучи много нещастно-започнато-недовършено ..........
Въпреки верността на човека към парите, същите са изключително неверни. Във всеки момент са готови да го изоставят.
Парите не се губят. Само сменят джоба.
Човек си тръгва сам ("Много ни е тъжно за него, съкрушени сме, нооо... трябва да продължим" - от един филм. Не ми стана ясно защо "трябва", но това е друга тема. А може би за да отидат да правят пари) .
Тръгне ли си човек, дори парите го изоставят. Придружават го само парите за мраморната плоча. Може и от базалт, но той е по-твърд - 8 степен по скалата, навярно по-трудно се обработва и за него ще трябват повече пари. Но дали близките му ще ги дадат, а и защо ли да ги дават, като той не може да ги употреби, а те все още могат, и то с кеф - защото това не са техни пари.
Състоятелните хора са нещастни по своему.
Те никога няма да могат да похарчат парите си.
Други ще харчат техните пари.
*
*
*
*
*
"Капитализъм" - това е светът на капитала.
"Капитал" - това е купчина пари. Или две купчини пари. Или три купчини. А най-добре - не помня точно колко ... Но и да ги помня - не зная колко са, защото непрекъснато ми текат печалба, дивиденти, наеми, ренти и лихви.
Парите са измислени и въведени като разменно средтство. Дребни и леки са, и лесно се пренасят. И са универсални. И не искат поддръжка. Но навярно веднага след това е открито и другото им качество - могат да бъдат трупани. Когато останат. Което в последствие се е видоизменило в целенасочено трупане след целенасочено придобиване и все по-големи остатъци. После се закопавали в градината. Сега се крият в банки, за да хващат паяжини. Значи истинските капиталисти са паяците. Затова вече казах, че правенето на пари понякога е безсмислено.
Парите се правят.
"Правя пари" е единственото смислено и правилно занимание. Основно ястие. Другото е предястие, гарнитура или десерт.
В правенето на пари човек се увлича. Увлеченият човек понякога става неудържим.
Парите могат да се превърнат в мания. Мания за паричие.
Парите могат да се вземат, не вземат, дават, не дават.
Парите се вземат от там, където може, а не от там, където има.
Парите може и да не се вземат, и тогава е лошо.
Парите се дават трудно.
По-лесно е да не се дават.
Парите са много, но не са безкрайни.
Когато дотрябват, парите се секат. Независимо от покритието.
Парите трябват. Колкото повече има човек, толкова повече му трябват. Растат му нуждите.
Човекът е човек не когато е на път, а когато има пари. Или когато е на пътя на парите.
Парите са красиви. Няма нищо друго, което да ми пълни очите тъй, както парите. Колкото повече ги гледам, толкова повече не мога да откъсна очи от тях (да не се бърка с Мечо Пух, там се говори за несериозни неща).
ПАРИТЕ СА ПАРИ, КОГАТО ОТИВАТ ПРИ ДРУГИ ПАРИ.
Иначе не са пари.
Иначе са хляб и сирене.
Човек учи математика, за да може да си брои парите. И да си служи с пари. Да ги събира, да ги умножава. Изваждането и делението са за други работи.
На парите им отива само едно определение - МНОГО ПАРИ!
Малко пари - звучи много нещастно-започнато-недовършено ..........
Въпреки верността на човека към парите, същите са изключително неверни. Във всеки момент са готови да го изоставят.
Парите не се губят. Само сменят джоба.
Човек си тръгва сам ("Много ни е тъжно за него, съкрушени сме, нооо... трябва да продължим" - от един филм. Не ми стана ясно защо "трябва", но това е друга тема. А може би за да отидат да правят пари) .
Тръгне ли си човек, дори парите го изоставят. Придружават го само парите за мраморната плоча. Може и от базалт, но той е по-твърд - 8 степен по скалата, навярно по-трудно се обработва и за него ще трябват повече пари. Но дали близките му ще ги дадат, а и защо ли да ги дават, като той не може да ги употреби, а те все още могат, и то с кеф - защото това не са техни пари.
Състоятелните хора са нещастни по своему.
Те никога няма да могат да похарчат парите си.
Други ще харчат техните пари.
Няма коментари
