Постинг
15.08.2022 19:28 -
Старо, но запазено...
Автор: crep
Категория: Забавление
Прочетен: 2136 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2022 20:19
Прочетен: 2136 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 16.08.2022 20:19
*
*
*
*
*
ЗА ПАРИЧКИТЕ
Всеки има вкус към пари.
Дори когато не го признава.
Дори когато не го осъзнава (в последното горещо се съмнявам).
В качеството си на участник в процеса стока-пари - пари-стока, в безкрайната търговия, наречена " живот", всеки отъждествява парите с живот.
Имам пари - има живот. Аз.
Нямам пари - няма живот. Нещо не те разбирам, какво искаш да ми кажеш? Че ме интересуваш ли?
Поради това всеки тича да прави пари.
Смислено, безсмислено, легално, нелегално, с труд, с похвати, много, малко - всъщност безкрайно.
Тичам към парите.
Тичам след парите.
Тичам след парите си.
И така до края.
Но и за края си трябва да предвидиш пари.
Не го ли направиш, има вероятност да стоиш съхранен години наред в моргата, опакован в чер чувал.
Оххх, извинявайте, съвсем забравих колко сте чувствителни и ще нараня очите ви ... Като стана дума за очи - за да имаш пари, трябва да да имаш очи и уши - колкото повече виждат очите - толкова по-добре.
А за ушите е важен един особен, характерен шум, който се чува или като шумолене, или като дрънчене.
Тук бих добавила пожелание, но Той не позволява да се произнася Името Му в тази връзка.
Сега ще стане дума за един феномен.
Аз тълкувам "феномен" като "рядко срещано чудно явление". Дъгата, например.
Но този феномен, който имам предвид, не е често срещано явление, а направо постоянно и непрекъснато битуващо такова.
И тук започвам да си противореча....
Щом е повече от рядко, значи не е феномен.
Не е чудно, защото чудо е нещо, в повечето случаи красиво, с ръка непипнато (съвършено), мащабно като параметри (разбирай във всякакви посоки и отношения) и невиждано, и всичко това толкова те впечатлява, че спираш да дишаш.
Дали пък не е синдром?
Синдром на придобитата непрекъснато непреодолима недостатъчност?
А тук ще става дума за какво?
Ами за пари, естествено! Иначе защо да си губим времето!
Та феноменъ (синдромъ), който ми исплува ф пусредственото ми съзнание, ей го на :
Този, който има много пари, смята за естествено и редно друг да има малко пари. Дори да няма.
Този, който има някакви пари, смята за нещо съвсем в реда на нещата друг да няма никакви пари.
Този, който е нямал пари, но внезапно придобие, независимо как, престава да разбира този, който е бил преди това.
Не, не е феномен, нито синдром, заблуждавам ви.
Това е ДАО. Когато не разбирам
някого или нещо,
какво се случва,
кой го случва,
как и защо,
какво предстои и какво ще допринесе -
незнайно дали,
за нещо си - неизвестно какво -
това е ДАО.
(Погледнато отгоре, не е светло;
Погледнато отдолу, не е тъмно;
Непрекъсвана нишка, неописуема.
Тя се връща към нищото.
Форма на безформеното,
образ на безобразното,
нарича се неопределима
и отвъд въображението. -
прекопирано от нейде ДАО)
Това разбрах от даоизма. Много ми е полезен. Конвенционален човек съм, а ДАО е твърде различно. Но пък полезно. Когато не разбирам нещо, казвам - ДАО ...
И гледам умно.
Универсален начин да изляза от всяка и всякаква ситуация.
Ако пък не съм права, нищо страшно няма - това са си мои неща.
(Колкото повече редактирам, толкова повече нови теми ми изплуват -
колко хора могат да кажат "това са си мои неща" ??? Не разбирате?
Ами хората обичат да натресат всичките си неща на другите.
Хубави, лоши - няма значение .....
Естествено без да искат да знаят другите искат ли това ....)
След трите абзаца, започващи с "този" следва изводът,
че хомо сапиенс не разбира себе си, не разбира другите,
абе изобщо нищо не разбира......
Е какъв сапиенс е тогава? Това е грешка?
Не, това просто е само хомо еректус. От всякъде.
Горното е твърде просташко и посредствено. Но аз съм си такава.
Фрудено. Толкус!
"За каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари." един някакъф
*
*
*
*
ЗА ПАРИЧКИТЕ
Всеки има вкус към пари.
Дори когато не го признава.
Дори когато не го осъзнава (в последното горещо се съмнявам).
В качеството си на участник в процеса стока-пари - пари-стока, в безкрайната търговия, наречена " живот", всеки отъждествява парите с живот.
Имам пари - има живот. Аз.
Нямам пари - няма живот. Нещо не те разбирам, какво искаш да ми кажеш? Че ме интересуваш ли?
Поради това всеки тича да прави пари.
Смислено, безсмислено, легално, нелегално, с труд, с похвати, много, малко - всъщност безкрайно.
Тичам към парите.
Тичам след парите.
Тичам след парите си.
И така до края.
Но и за края си трябва да предвидиш пари.
Не го ли направиш, има вероятност да стоиш съхранен години наред в моргата, опакован в чер чувал.
Оххх, извинявайте, съвсем забравих колко сте чувствителни и ще нараня очите ви ... Като стана дума за очи - за да имаш пари, трябва да да имаш очи и уши - колкото повече виждат очите - толкова по-добре.
А за ушите е важен един особен, характерен шум, който се чува или като шумолене, или като дрънчене.
Тук бих добавила пожелание, но Той не позволява да се произнася Името Му в тази връзка.
Сега ще стане дума за един феномен.
Аз тълкувам "феномен" като "рядко срещано чудно явление". Дъгата, например.
Но този феномен, който имам предвид, не е често срещано явление, а направо постоянно и непрекъснато битуващо такова.
И тук започвам да си противореча....
Щом е повече от рядко, значи не е феномен.
Не е чудно, защото чудо е нещо, в повечето случаи красиво, с ръка непипнато (съвършено), мащабно като параметри (разбирай във всякакви посоки и отношения) и невиждано, и всичко това толкова те впечатлява, че спираш да дишаш.
Дали пък не е синдром?
Синдром на придобитата непрекъснато непреодолима недостатъчност?
А тук ще става дума за какво?
Ами за пари, естествено! Иначе защо да си губим времето!
Та феноменъ (синдромъ), който ми исплува ф пусредственото ми съзнание, ей го на :
Този, който има много пари, смята за естествено и редно друг да има малко пари. Дори да няма.
Този, който има някакви пари, смята за нещо съвсем в реда на нещата друг да няма никакви пари.
Този, който е нямал пари, но внезапно придобие, независимо как, престава да разбира този, който е бил преди това.
Не, не е феномен, нито синдром, заблуждавам ви.
Това е ДАО. Когато не разбирам
някого или нещо,
какво се случва,
кой го случва,
как и защо,
какво предстои и какво ще допринесе -
незнайно дали,
за нещо си - неизвестно какво -
това е ДАО.
(Погледнато отгоре, не е светло;
Погледнато отдолу, не е тъмно;
Непрекъсвана нишка, неописуема.
Тя се връща към нищото.
Форма на безформеното,
образ на безобразното,
нарича се неопределима
и отвъд въображението. -
прекопирано от нейде ДАО)
Това разбрах от даоизма. Много ми е полезен. Конвенционален човек съм, а ДАО е твърде различно. Но пък полезно. Когато не разбирам нещо, казвам - ДАО ...
И гледам умно.
Универсален начин да изляза от всяка и всякаква ситуация.
Ако пък не съм права, нищо страшно няма - това са си мои неща.
(Колкото повече редактирам, толкова повече нови теми ми изплуват -
колко хора могат да кажат "това са си мои неща" ??? Не разбирате?
Ами хората обичат да натресат всичките си неща на другите.
Хубави, лоши - няма значение .....
Естествено без да искат да знаят другите искат ли това ....)
След трите абзаца, започващи с "този" следва изводът,
че хомо сапиенс не разбира себе си, не разбира другите,
абе изобщо нищо не разбира......
Е какъв сапиенс е тогава? Това е грешка?
Не, това просто е само хомо еректус. От всякъде.
Горното е твърде просташко и посредствено. Но аз съм си такава.
Фрудено. Толкус!
"За каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари." един някакъф
Как се редактира това?
Беше много добре изказано.
Искаш да ми разваляш настроението ли?
Знаеш ли колко злословна ставам понякога?
цитирайБеше много добре изказано.
Искаш да ми разваляш настроението ли?
Знаеш ли колко злословна ставам понякога?
https://www.youtube/watch?v=-5y99_rwhBY
цитирайГотино е, когато човек вижда несъвършенствата си и признава незнанието си. Това му дава възможност да се развива и да се учи :-) Пък нещата са временни - днес си един, утре друг. Днес мислиш по един начин, утре по друг...
цитирай