**********************************************
„Целта на упражнението е да разберете каква е целта на упражнението.“ (от филма)
*
Както вече се знае, някои материи се ползват след като бъдат изтълкувани. Та затова се налага да опитам да направя поредното чудато и никому напълно ненужно тълкувание. А защо ненужно ще стане ясно малко по-късно. Или никога няма да стане ясно.
Достойнство се нарича онова настроение, което те спохожда когато засегнат интересите ти. Иначе пак го притежаваш, но за да се прояви то – трябва мотив, обикновено негативен.
„ – Как е възможно това! Та аз имам достойнство!“
Всъщност това никой не го оспорва. Имай си го и разполагай с него. Другите несъзнателно могат да предизвикат достойнството ти, но не това е целта. Тя е друга, а достойнството е резултат. Има и такива, които го правят съзнателно и това са жестоки индивиди, които за съжаление съществуват. А може би жестокостта и достойнството съществуват у всеки от нас, и чакат благоприятен момент да се проявят. Дано аз да правя изключение за първото, защото често се получава да не мога да си прощавам и тогава никакви мои осъдително-коригиращи, па макар и достойни в своята същност мисли, не вършат никаква работа.
Със сигурност една от зодиите бива жестока за удоволствие – няма да кажа коя, може да се прочете някъде, а може и да го изпиташ на гърба си, но успокоителното е, че представителите й са само 1/12 от човечеството, което пък изобщо не е сигурно, само го предполагам, защото такава статистика няма.
Достойнство притежават всички – както достойните, така и недостойните. Това, че си достоен или не никак не е свързано с достойнството, въпреки, че коренът на думите е един. Само така се казва. Последното се проявява напук на всичко и някои го преживяват болезнено и мълчаливо, а други болезнено и шумно. При първите трябва да си просто наблюдателен, за да го прочетеш в изражението на лицето им, а при вторите се налага бързо да се оттеглиш, за да се предпазиш от изразяването му.
Съществува и друг вид достойнство, което нищо не чака, за да се прояви и винаги ти е под ръка. Може да се каже, че то също е настроение, но премерено и перманентно такова, което не се влияе от взаимоотношенията ти с другите и съществува въпреки тях. То винаги ти помага да бъдеш човек, а не просто двукрако мислещо, което мисли, че мисли нещо важно. Това достойнство е дребнаво и се проявява винаги сякаш всичко е важно. Дали ще бъде в мислите ти, в думите ти или в делата ти - няма значение. Другите винаги отчитат присъствието му независимо от действията или бездействията ти.
Та ето в това отношение някои хора определят други хора като достойни и недостойни.
А носителите на достойнство са както следва:
На един недостоен човек не можеш да обясниш, че е недостоен. У него липсват парчета от пъзела, за да може същият да бъде подреден определено. Но затова пък прелива от много други качества, повече и от твоите дори. Колкото и да му говориш, той гледа недоумяващо и само погледът му пита: - Какво искаш да ми кажеш ?!
И ако си достатъчно безразсъден и неуморен, след дълги обяснения стигаш до извода, че си губиш времето, което можеш да запълниш с далеч по-полезни, ако не – с далеч по-приятни неща.
И го пускаш да пасе.
На един достоен човек не можеш да обясниш, че е достоен. У него парчетата от пъзела са в необходимото и достатъчно количество, а другите му качество не са многочислени. И каквото и да му кажеш – все тая. Гледайки скромно, той ще те изслуша спокойно и ще се усмихне снизходително.
И ще те пусне да пасеш.
От горното излезе, че най-важна е подредбата на пъзела.
Едно е сигурно кой как ще го подреди – по някакъв начин.
Горда съм и се считам несравнимо привилегирована, че ми се даде изключителната възможност да общувам с изключително достоен човек. А може би да вегетирам около него. Това аз не го оцених. Тази възможност ми се отне. И никога няма да си простя това, което съм пропуснала. Никога няма да си простя, че не направих усилия да се кача на неговото ниво. Никога няма да си простя, че не казах и не направих неща, които е трябвало да кажа и да направя.
Никога.
Лошото е, че поправката е невъзможна ….
как го измундри па..точно на Светли Петък..
ха ха хаа..
Засега просто се радвай на живота.
И слагай главни букви не заради мен,
а заради себе си.
Ако ти не уважаваш себе си,
как да очакваш това от другите .....
аз мразя правилата,
и пиша..по корем с диктофон
мързелива съм..
нещо пречи ли?
не е тук и не е сега.
Карай както си знаеш.
и все пак ми звучи някак мн.лицемерно и светски..
ще прощаваш, нали са „ светли“ празници..споделям..
Христос каза, блажени са низшите духом..
какво ще рече това..
човек трябва да се научи на смирение, дълготърпение..
даже..унижение..
в този смисъл т.н. л.достойнство е поза,дори Егомания,самолюбие..
така ги виждам аз нещата ..нали за Карма все е модерно да се говори..
благодаря за високата трибуна..
Покой и Радост на Душата ти желая..
Юлия
Комплименти, защото това само показва че си от живите.
Но е абсолютна загуба на време да обясняваш това на неживите.
Аз съм пробвал много пъти и си губя времето.
Само се опитвам да прощавам, преди да забравя и да си взема поука!
Така написах скоро в един постинг „На Пук-Пак“ и още по-отдавна за „ПРАЗНИТЕ ХОРА - Как да ги разпознаваме?“
А на тези, дето като че са платени от някой да оплюват живите пишещи хора, не им обръщай внимание!
Ами Да, точно на такива празници трябва да размислим така, че да разберем какво от Христос в нас е разпнато на кръста и кой го е направил… Че да потърсим това, което трябва да възкръсне!
Блажени са низшите духом - може би значи
да свикнеш да живееш в собствената си кожа
и да не се сравняваш с другите и какво имат.
Може ли така?
А може би значи - каквото и да ти се случи,
да останеш на едно и също ниво на гордостта си.
Защо вчера?
Отдавна го написах, но не посмях да го обнародвам.
Вчера ТО само поиска това.
Не винаги мога да контролирам нещата.
Поза, егомания, самолюбие, лицемерие
- все познати неща.
Мисля, че там е важна ЮЗДАТА,
а тя се постига със здрава ръка.
Безгрижен празник!
Христос възкресе.
Ах, как всичко е толкова трудно!
И да обясниш, и да простиш, и да забравиш, и да си вземеш поука.
Не съм чела за празните хора, но може би
трябва да си празен човек, за да постигнеш спокойствие.
А иначе битки и сражения - ежедневно,
ако няма с кого - със себе си.
" да размислим така, че да разберем какво от Христос в нас е разпнато на кръста и кой го е направил…" - абсолютно.
Безгрижен празник!
Христос възкресе.
Лека вечер!
