Постинг
20.11.2015 07:56 -
За разстоянието до Божиите уши. Приказка
***********************************
http://woman.hotnews.bg/n/butan-myastoto-kudeto-zhivee-shtastieto.44684.html
Разбрах какво искам. Искам в Бутан!
Е, много са красиви... бутанките!
След малко ще видя дали мога да се разходя с жълтото гугъл-човече.
П и е р
цитирайСлед малко ще видя дали мога да се разходя с жълтото гугъл-човече.
П и е р
Отидох на http://karti.bghotelite/china.html и под Китай (южно) намерих Бутан, увеличих го, избрах си населено място, щипнах жълтото човече и го пуснах да се разходи. Красиво, наистина, но не е родно.
Поздрави!
П и е р
ПС - Внимавай, ако си с кола. Забелязах, че там движението е като в Англия.
цитирайПоздрави!
П и е р
ПС - Внимавай, ако си с кола. Забелязах, че там движението е като в Англия.
попаднах на един материал за Одрин.
Попадайки там, някакъв човек възкликнал:
Тук жените са хубави като българките ! ........
цитирайПопадайки там, някакъв човек възкликнал:
Тук жените са хубави като българките ! ........
Твърдя 1е : "божиите уши" са в нашите глави : Бог е невидим за очите-вратата за Господа е главата ни; Не знаем местонахождението на Господа,но сме сигурни,че всеки човек го носи у себе си. Дилемата е: да вярваме,че го има или да Го виждаме. От двете е избрано по приемливото, което няма да вреди на нас самите. Още с поемането на първия въздух бебето-човек изревава, писка,че е гладен, На мнозина им става начин на живот. Все да плачат
Ако човеците имаха достъп до божите врати, щяха да бъдат обсадени от невъобразими по състав и дължина опашки от молители, за какво ли не?! Но... Пътят към Висшия разум е през пътеките на собствената ни глава и ум. Пътищата на душата са и ще останат дискретни. Човек може да бъде свенлив, прикрит, дори неискрен спрямо друг човек, Не и пред душата си, която е негова същност, лице пред Висшия разум. Молене, искрено, лицемерно... вяра са личен, дискретен избор и никой освен Бог не може да наднича в човешката глава
цитирайАко човеците имаха достъп до божите врати, щяха да бъдат обсадени от невъобразими по състав и дължина опашки от молители, за какво ли не?! Но... Пътят към Висшия разум е през пътеките на собствената ни глава и ум. Пътищата на душата са и ще останат дискретни. Човек може да бъде свенлив, прикрит, дори неискрен спрямо друг човек, Не и пред душата си, която е негова същност, лице пред Висшия разум. Молене, искрено, лицемерно... вяра са личен, дискретен избор и никой освен Бог не може да наднича в човешката глава