*************************




Те са основно два:
- Сила,
- Хитрост.

Разбира се, умът и в двата случая не бива да бъде пренебрегван, ако обаче се сетиш къде си го прибрал.

1. Сила без ум - тогава индивидът е в състояние да извърши големи дела, но лишен от ум, същите ще клонят към големи глупости.
2. Сила и ум - тогава индивидът пак ще извърши големи дела, които ще го окичат със слава и величие.
3. Хитрост без ум - тогава индивидът ще върши дребни дела, основно за собствена потреба, пък било то и глупости. И ще бъде уловен, че хитрува.
4. Хитрост и ум - това вече навярно е дипломация, висш пилотаж, където индивидът блестящо ще възнагради собствените си потребности, но убеждавайки другите, че това е всеобщо благо. И едва ли ще бъде уловен за истинските си стремежи.

Но тъй като това, което е заложено у всеки, не е точно измерено на кантар и няма точно определени граници, получават се хиляди варианти на силни хора и хитри хора.

Не бива да се забравя и нещото, наречено "късмет", което е особено важно - който и да си от по-горе изброените. Той, късметът, е важен във всички случаи и при всякакви обстоятелства. За него обикновено не се мисли и той не присъства като предпоставка. След като постигнеш или не постигнеш нещо, едва тогава му отдаваш заслуженото внимание: - Ах, какъв късмет извадих! - Ех, нямах късмет ...

Само един ум за нищо не става и струва малко. Каквото и да извършиш само с ум - това са дребни постижения, които нито тебе радват, нито другите впечатляват.

Всичко това се случва (тук започвам да се обърквам, но не се давам) когато не можеш да се пребориш с егото си, което е в пряка зависимост от другите, което пък ще рече, че непрекъснато се сравняваш с другите. Ако ги нямаше другите, всичко, всичко щеше да си застане на мястото. Но тъй като живеете много на гъсто - няма как това да стане.

И затова българинът е измислил стратегия, която винаги работи в негова полза. Ако е по-добре от другите, си казва: - Ах, какъв съм връх! Ако е по-зле от другите, си казва: - Да, де, но има и по-зле от мене! И пак е на върха.

А "его" може би означава "мярка". Мярка да прецениш кой си и къде ти е мястото. Какво можеш и не можеш, какво бива и не бива, какво трябва и не трябва ...

Ако започнеш с мярката ...
Мярка ли? Каква мярка?
За обем? За налягане? За налагане?
(третото случайно се получи, но го оставям)

Много задълбах.
И ненужно ...
Другите не правят така.


**************


"Решение винаги има. Ако останете без зъби, може да скърцате с вратата."
(не помня от кого, а е важно, щото е хубаво)

Правилни разсъждения за основните човешки качества, дадени по рождение, които са необходими за успех в живота. Към всичко това следва да прибавим и едно придобито качество - знанието, защото без знание умът е безполезен.

Колкото си по-първичен и неук, толкова си по-щастлив.

Дали защото е късна неделна вечер и почти дремя, но всичко ми се видя много сложно. Опитах се да си помогна с OnlineRechnik - универсален онлайн речник …, но е късно да продължа. От този речник могат да се извлекат много идеи, но мозъкът ми вече е тромав, т.е. не е за сериозни философски разсъждения.
Поздрави!
П и е р

Не и точно в този твой момент.
Ти току-що си прибрал Лидка
и й се радваш.
Другото - днес, на свежа глава.
Пък и в тенджерата ще закъкри нещо вкусно.
И нещата ще си дойдат по местата...........
Поздрави и пожелания!
Благодаря - за речника ;))

Идеите не ги търся в речника.
Те ме намират сами.
И в повечето случаи са досадни.