***********************



Наскоро ме поканиха на нова къща и ходих на гости в едно населено място, в което съм живяла преди време в продължение на години. Усещам го дори като родно място, толкова силна ми е връзката с него. Там съм завършила основното си образование.

Преди да отида на трапезата, реших да извървя пътя, който съм изминавала по два пъти на ден, отивайки на училище. Както и да посетя училището, в което съм усвоявала знания и познания за живота, и което училище понякога сънувам. В сънищата ми то е едно много красиво място.
Понякога си спомням с обич и умиление и учителите си, всеки от които ме е възпитал по своя начин и ми е вменил някакви човешки ценности - извън преподаваните уроци. 
Запомнила съм учителя си по математика, който само веднъж си позволи да сравни математиката с живота - той каза, че за да решиш задачата трябва да вложиш необходими, но и достатъчни знания - така било и в живота.

И представяте ли си, в това училище все още се учи! Група дечица тъкмо си тръгваше за в къщи под напътствията на учителката си, обясняваща с мил и грижовен глас какво трябва да направят на следния ден.


Заварих сграда, лишена от внимание. По фасадите на много места мазилката е опадала и се вижда зидарията. В пристройка към училището, някога ползвана за киносалон, едно време два пъти седмично ходех на кино, защото това беше едното от развлеченията ми и начин да опозная света - освен книгите. Два от прозорците на бившия киносалон незнайно защо са останали без стъкла и някой загрижено ги е подменил с подръчни материали. С фазер. Навярно по горното правило на моя учител - за влагане на необходими и достатъчни материали.

Виждайки фазера ми стана невъзможно повече да преглъщам сълзите си и ревнах с глас. Стана ми болно за сградата, която някога се люлееше от радостните крясъци на децата - когато във филма добрият побеждаваше лошия. Стана ми болно и за децата, които всеки ден минават покрай фазера, отивайки към класните стаи. Каква е идеята за осъществяване на тази красота или изобщо има ли идея - аз не зная. Единственото ми усещане, за съжаление, е усещането за мизерия. 

Между другото, тези хора, които живеят в мизерия, мизерници ли се наричат?

Това училище няма пари за 2 парчета стъкло ...

Ако това не е срамно,
значи аз нищо не разбирам
и това училище не е успяло
да ме образова и възпита
подобаващо!

И така му се пада!

В селото, където живея има две големи училища и двете... празни. Няма в селото деца, а сме първото селище до окръжния град. Около домът ми- няма, съседи - старите погребахме- младите- изчезнаха в чужбина.
Мизерниците сме всички останали тук там по къщите и големи оптимисти. Имам вяра, че по доброто.. предстои. За младите...
Лека вечер!

малко ще бъде.
И излишно.

Виж, това е нова тема - излишно.
Излишно ми е, излишество, излишен съм ...
Толкова ми е тъжно, че чак съм си излишен.
Господи, и ти нищо не чуваш.
Аз ли съм ти излишен
или ти на мене?
За какво ми е компютърът в главата ми,
като ми е излишен.
Защо са ми знанията и опитът,
като са ми излишни.
Саде* една депресия ми е актуална.
Абе и тя ми е излишна, но не ще да си ходи.

саде - от турски или арабски, означава "само" -
обичам я тази дума, употребяваше я
една моя приятелка, която отдавна я няма.
Тъй като уважавам споменът за нея
и ми липсва - употребявам "саде", спомняйки си за нея
и отдавайки й заслуженото уважение.

Много се разприказвах май

И, нали?

Мисля, че не е ИЗЛИШНО
отново да напомня, че
не искам да се ползват идеите ми,
най-малкото за реклами.

Защото, нали?

Навярно сте гледали ам.филми,
където "Тази студия представя ...
един филм на ...
по идея на ..."
Едва тогава започва филма ...

Тъй, че, нали?

Идеи могат да се ползват, естествено,
но по съответния ред.

В противен случай, нали?

Ще си бъдете най-обикновени кр**ци,
независимо кое елитно столично
или друго училище сте завършили.

Хайде, нали?