*************************************************





Животът във Вселената протича по протокола.
/ А, туй то! /
А виждали ли сте траекториите на планетите от Слънчевата система? Ако не - можете да го направите. Интересно е. Пътят им е определен. 
Сиреч те се движат по протокола.
А още по-интересно е как се е получило това. За сега и за съжаление няма кой да ми каже.

И видите ли, в тази Вселена съществува едно същество, което като прочете това, би ми казало:
- Какъв протокол, какви глупости пишеш отново! Я отивай да вършиш нещо по-разумно, щото окончателно ще си разваля мнението за тебе! И ти нищо не печелиш от това.

Ей сега ще се аргументирам. Както обикновено ще презентирам себе си. Когато съм се появила на белия свят, тутак си съм се срещнала с протокола в лицето на мама и тате. Което е включвало да бъда нахранена и преобута. Не, че и аз не съм станала протокол за тях. Ако те са забравили това или са решили да го отложат, аз навярно съм се противопоставила, напомняйки по бебешки начин. Което е променило нещата - имайки предвид бузестото бебе, което добре облечено, ме гледа от снимката.

Отивайки в детското заведение на 3 години, аз съм затвърдила отношението си към протокола, защото той е станал по-настоятелен. По протокол е трябвало да слушам учителката и да изпълнявам казаното от нея - да си изям всичко /слава Богу, с това нямам проблеми/, да усвоя песничките, да не се бия с другарчетата си и да не троша играчките.
Видно е как протоколът разширява своите норми - искам или не.
Един ден, отивайки на работа, пак съм се сблъскала с протокола, вече пребиваващ в живота ми под названието "длъжностна характеристика". И която е съдържала много задължения и не толкова права.
На улицата - пак протокол. Да вървя по тротоара, да хвърлям отпадъците в кошчето, да пресека на пешеходната пътека след като се огледам, когато съм пешеходец, да се движа с указаната скорост и се съобразявам с регулировчика, пътните знаци, маркировката и правилото на десния, когато съм на волана, да не ритам бездомното куче /пардон, това май го нямаше/, и така нататък.
И така си вървим протоколът и аз през живота ми.
А най-важното условие в този протокол е субординацията. Дали ми харесва или не - това интересува само мен. Протокол е това! И стои над мен.

Въртя, суча и пак стигам до астрологията.
Смешно, нали!
Той, протоколът, две мнения няма, е зависимост.
Съществува само една зодия, която приема да бъде зависима и го прави с удоволствие. Не я коментирам, това й е дадено отгоре. Няма да кажа коя е. Но тя навярно в някакви моменти също разбира от независимост.
А за останалите 11 зодии няма да говоря, те още повече разбират от независимост. И аз ги разбирам. 
Това да разбирам е мое право.
Това да не разбирам също е мое право.
И е по-удобно. Разбирането товари.
Ако установя, че нещо не ми достига, мога да положа усилия да разбера.
И това не би било любопитство.
Това е креативност, мисля.

Дали така или иначе - протоколът в моето общество съществува и ме дебне на всяка крачка.
Харесвам или не.
И препълнен със субординация.
Мога да се опитам да избягам, но защо ли ми се струва, че не бягам по-бързо от него.....

Мой близък веднъж ми предаде важен урок. Той каза:
- Когато отидеш някъде и почукаш на нечия врата, по определен начин трябва да те поканят да влезеш и по определен начин трябва да протекат срещата и разговорът.
Едва тогава осъзнах, че това е така.
Или би трябвало да бъде.
И навярно не би следвало да бъде интуитивно и по подразбиране, а да бъде култивирано.
По-после забелязах как една моя близка се покланя на някои хора, с които се среща. Което не е ново, японците отдавна го правят. И което много ми хареса, въпреки, че е извън протокола.
И аз - копи-пейст.
Има смисъл да преклоня глава пред някого. И моята гордост тушира, и неговата симпатия предразполага. И непринудено се установява уважение между нас. И срещата неминуемо ще протече различно и за двама ни.
Ето как излъгвам протокола, защото поклонът не е приет в моето общество. А дори и да беше приет, резултатът ще бъде същият.

Всъщност това не е лъжа.
Аз просто ставам част от протокола и повече дори, и  изгубвам желание да бягам.
А той престава да ме преследва.

Един ден в моята работа до мен спря един клиент да пита нещо, защото аз бях първият човек от фирмата, когото вижда. Обърна се към мен по странен начин:
- Добър ден, Иванов /фамилията на Шефа, примерно избрана/.
Поласках се, естествено и веднага разбрах отговорността, която нося като част от фирмата. Поклоних се на човека и го информирах. Навярно съм направила добро впечатление от свое име и от името на фирмата.

Ооо, пишеш отново! Сещам се Кой го направи... действай!
Поздрави! Лека вечер!

Горе искам да кажа, че не само определени хора
живеят по протокола, а всички.
Или би трябвало да бъде.
Но не би.
Преди малко се опитах да коментирам нещо
и компютърът ми тутакси блокира.
Или беше блокиран.
Е много съм уморена да живея между
невъзпитани хора, нежно казано.
Тези хора майки нямат ли?!

на лов за идеи.
За да могат да измислят поредната реклама
за моя сметка.
Те са толкова велики,
а аз толкова проста,
че тук няма какво да научат.

Да живеем по Протокол е не само естествено, но и ужасно приятно. Опълчим ли се срещу нормалните закони на Протокола, отиваме я на кино, я в затвора, не е изключено и в Небитието.
Оригинални мисли, Крепче! Браво! Ще ида да си сипя нещо по Протокола.
Честита Пролет!
П и е р

Виж това ми е убягнало -
да си сипвам по протокола.
Развесели ме.
Със здраве и снисходителен протокол !