**************************************



Лаически.
"Говорители" са хората, които говорят, сиреч работят с гласа си. Хора, които поднасят на аудиторията нещо, което тя не знае, но живо я интересува.
От там насетне говорителите (така мисля без да съм чела длъжностната им характеристика) трябва да отговарят на (основно и достатъчно) следните условия:

І. ГЛАС. Да говорят добре.
1. Да говорят съвършено. Говорните несъвършенства правят притежателите им много чаровни личности, но аз мисля, че чарът е по-подходящ по друго време на друго място.
Със сигурност не искам да обидя никого, моля да бъда разбрана.

2. Да говорят литературен български, сиреч литературен основно приетия за употреба език. Не, че, ако говорят диалектно, няма да свършат работа. Напротив, но ще ги разбере определен кръг хора, а те трябва да бъдат универсални работници.
(Работници сте ами, вие за какви се мислехте?! :))  Със сигурност не искам да обидя никого, моля да бъда разбрана.)

3. Да говорят фонетично добре, сиреч изразяването им да бъде съобразено с фонетичния модел на българския, ще рече на основно приетия за употреба език.
Това навярно се постига със съответно обучение, в съответствие с което да знаеш каква е мелодията на изречението и какво да произнасяш/не произнасяш. Не, че ако измислиш свои мелодия и изговаряне няма да свършиш работа. Ще я свършиш, но ще натовариш слушащите да слушат и неща, които не са им потребни и които ще им отключат неудоволствие и досада, което не просто е излишно, а дори и вредно, тъй като ще доведе след себе си напълно излишни неприятни емоции. Дори и да вложиш нещо свое, то трябва да е оскъдно и само да освежи разказа ти, но не и да го товари.

ІІ. ВИЗИЯ. Говорителите, които се и показват, трябва да имат подобаваща визия.
1. Ако не са къпани, но не им личи, това няма значение (това го казвам сериозно, не е ирония, това не ме интересува).
   а) Въпреки, че от няколко години е модерно мъжете да ходят с три-дневна брада, не намирам, че това е подходящо за говорители.
Според моите критерии за хубаво, хубаво стои тридневна брада само на модели от южните страни с мургава екзотичност.
    б) да са леко гримирани и косата им да е подредена добре, но непретенциозно. Претенциозните прически са за друго време и друго място. А съвсем, ама съвсем несъвместимо е бретонът/перчемът ти да виси над лицето ти и да закрива едното ти око, и отвреме-навреме да го отмяташ с глава. Това е недопустимо. И, повярвайте ми, не е красиво. За говорители. Дори и за поканените. Както е недопустимо и да ръкомахаш, докато говориш. Докато говориш, единственото движение, до което трябва да се ограничиш, е движението на устните ти (имам своя фаворит - Мария Янакиева).

2. Да си подобаващо облечен.
Което ще рече дрехите да са в пастелни цветове и класически модели. Не, че не изглеждаш добре в красива рокля на едри цветя и с голи рамене, нееее, изглеждаш ослепително и зашеметяващо! Но тази рокля е за вечер на морето.
Приемете един съвет от мен - не слагайте фишута и бижута на шията си - не просто е извън модата, а е и комично-архаично. Ако не харесвате шията си, сложете полуполо.
Когато започна да разглеждам говорителя/говорителката, се разсейвам и не чувам какво са казали. А нали казаното е важното!
НЕ Е МАЛОВАЖНО ДА СТЕ КРАСИВИ.
И УВЕРЯВАМ ВИ - КРАСИВИ СТЕ, МНОГО, МНОГО КРАСИВИ !

Горното може да се обобщи в едно само изречение - говорителят трябва да бъде незабележим. За да може информацията да се приеме незабавно и без усилие.

Ако искам да гледам дрехи, сядам пред ТV и пускам модни дефилета.

Малко информация: Преди години при мен дойде една клиентка, която живееше в съседна държава. Между другото каза, че при тях било недопустимо жена да влезе в някаква институция с дреха без ръкави, трябвало поне с къси ръкави. Дъщерята на моя приятелка в същата държава започна работа в една фирма, която ги искаше костюмирани на работа, разрешаваше им се само един ден през седмицата да носят джинси.

Драго Крепче, никъде не пише, че си клъвнала от някъде този материал, което означава, че е авторски, но ако е така, то би трябвало да си фигура във всички журита за говорители - радио, ТиВи, на партии, министерства и тъй нанататък. Тъй като следвам твоя леко хумористичен тон, моля да бъда разбран правилно. Твоето есе или "Трудова характеристика за говорители" е изключително интелигентно написана и заслужава да тръгне по света на всички езици и диалекти.
Сега да ти разкажа един виц от татово време. Конкурс за говорители! Последният кандидат пита излизащия преди него претендент: „Как мина? Имаш ли шанс?”
„Ниии-ккк-ъф! Ня-ня-нямам нууужднити връ-връ-връзки.”
От мен имаш най-веселия екопалец!
Поздрави за всички около теб!
П и е р

Иначе не можеше и да бъде!
Искам да кажа, че си знаех,
че ще получа международно признание!
Засега само Пи-ер го изразява писмено,
но аз съм търпелива, очаквам да завалят
предложения и предложения.
И няма да сбъркат.

Благодаря , Пиер!
Ти си единственият, който ме изтълкува правилно!
То щот си умен, сиреч нищо кой знай какво !
Аааааааа-хахахахахахахахахахахахаххх............................................

Материалите [смело казано(малиййй, колко съм скромна!)],
куит съ упитвъм да пишъ,
съ си саму мои измишльотини
и на никуй друк !

А сега за повода - напоследък стана модно
интонацията на гласа на говорещите,
която според българския модел пада в края
на изречението,
започна вместо това да се вдига или да се
изравнява с изречението.
Всъщност може и така, но тъй като съм
перфекционистка, а и медиите не са случайна
институция, казват им четвърта власт,
прииска ми се да кажа какво мисля.
Този модел на говорене със сигурност
не прави "език свещен на моите деди" по-красив,
прави го по някакъв начин агресивен и
това дет не ми харесва, но ме и дразни всеки ден,
а нали знаеш, че "всеки ден" е един
много дълъг период от време........
То мен никой не ме и пита, но аз да си кажа.
Може пък редакторът да го прочете.
Ае, че дукът ти утгуворя,
нъписъх юще някулку есета!
И то ептен без пари!