******************************************




На балкона ми е кацнал скорец - малко черно птиче с обикновено, неправещо вречатление оперение. Черна ризка на бели петънца.
Приближавам се тихо до открехнатата врата, за да не го уплаша.
Гледа някъде в далечината, пее песни с красиви закачливи мелодии, закачливи, за да покаже чувството си за хумор на приятелката си, което е много важно за женските скорци и не само скорци, и видимо с богато съдържание, което за жалост не разбирам, и маха с крилца. Маха с крилца с радост - на пролетта, на хубавото време, на приятелката си или на нещо друго, неизвестно за мен. Което подсилва значението на това, което казва.
Четох някъде, че скорецът нямал собствени песни, имитатор бил, имитирал песните на други птици.
Вариантите обикновено са два - ако не повярвам на това твърдение, скорецът ще се окаже сладкогласен творец с много богат репертоар, едно малко чудо на Природата с много богати възможности.
Ако повярвам на това твърдение, ще се убедя, че скорецът притежава безкрайни варианти в комбинирането и пресъздаването на чуждото изкуство. Което пак ме води към мисълта за малкото чудо на Природата с богати възможности. Но и двата варианта са един голям каприз на Природата да огласи пространството със съвършените трели на едно невзрачно пиле, дали творец или изпълнител - все едно!
Остава чудесното усещане за мимолетна красота, следвано от съжалението, че е мимолетна.
Тя дори не оставя спомен - за да си я спомниш, трябва да я чуеш отново, но тя навярно няма да е същата....
Трайно остава усещането обаче за стойност и пълноценност на "пропиляното" време, което не е пари, но което ме зарежда с неповторимата енергия на удоволствието и удовлетворението след рикуширалата в душата ми добре свършена работа - дали на Природата или на Пилето - без значение!

И това птиче се наричало "обикновен скорец".
Е не съм съгласна!



Забележка: скорците още не са пристигнали.

Скорците, казваш, не са още пристигнали. Сигурна ли си?
То и щъркелите не са пристигнали. но един видях на телевизора. Пристигнал пръв в едно село, крачи из топящия се сняг, а кметът каза, че всички ще го хранят, за да оцелее.
Твоят случай е същият, щом си видяла това пиленце на балкона с характерното оперение на обикновен скорец (скворец - на руски). А може въобще да не е отлитало на юг, а да е останало на топло в теб и с пукването на Пролетта да ти се е представило с тържествена, опияняваща песен.
Ако скорчето е имитатор, щеше да е братовчедче на папагалите...
Имаше, Бог да го прости, един талантлив художник - акад. Румен Скорчев. Преди 30 години си поприказвахме за тракийската гробница край Свещари и той направи илюстрация към моя статия, която бе публикувана в сп."Отечество". И ми я подари, но още не съм я сложил в рамка.
Виждаш ли, Крепче, от дума на дума стигнах до идеята да посветя стихотворението за овчарчето в памет на този художник. Дължах му нещо.
Благодаря ти за косвеното подсещане.
Поздрави!
П и е р
ПС - И ако хванеш пиленцето, нахрани го. Може да е гладно и жадно. Затова ти се е представило на балкона. Или във въображението. Богато е, с философски уклон.

Не съм го задържала, пуснах го да си ходи.
Може би на другото място също го чака някой.
Благословени са прелетните птици -
където и да са, все ги чака някой
и все са добре дошли!
Ето на кого искрено завиждам -
на прелетните птици!

А когато напролет излезеш да разходиш
готиното си яке, седни в парка на някоя пейка,
над която пее скорец. И послушай. Струва си.

Този скорец го дебнах преди 5 години.

Дали е истинско или привидение, няма значение.
Птиците се доближават до добрите хора.
През лятото имах мълчалив разговор с един бухал,
който кацна на два метра от мен и ме изучаваше внимателно.

Те са умни.
А скорецът си беше най-истински.