МОЛЯ ТЕ, ГОСПОДИН ПОЩАЛЬОН

Спри, спри за малко, мистър пощальон.
Почакай, почакай, мистър пощальон.

Мистър пощальон, гледам те и питам -
има ли едно писмо във чантата за мен?
Чакам те с надежда дълго време -
писмо от моето момиче да получа.

Трябва да има писмо и за мен
от моето момиче от толкова далеч.
Моля, мистър пощальон, ти погледни
има ли едно писмо, писмо за мен?

Аз дълго чаках, мистър пощальон,
да минеш чаках търпеливо -
само една картичка или поне писмо,
че тя ще се завърне у дома.

Моля, мистър пощальон, да видиш пак
няма ли едно-единствено писмо за мен.
Аз чакам, дълго, дълго, дълго време
за да дочакам вест от моето момиче.

Толкова пъти ти минаваш покрай нас…
А ето виж - сълза в окото свети.
Не спря - за да ми стане по-добре,
да ми оставиш картичка или писмо.

“Още малко трябва да почакаш, още малко.
Да, още малко трябва да почакаш.
Трябва да почакаш още малко, малко…
Трябва да проверя, да видя,
още един път да проверя…”

Донеси писмото, мистър пощальон,
и аз ще съм добре…

превод Любомир Духлински


***************************