Имало едно време .......
един беден овчар. Той пасял овцете на чорбаджията от селото. Един ден, докато си стоял подпрян на гегата, дочул жален плач и молби за помощ, огледал се, видял един горящ храст наблизо и когато приближил, видял едно змийче на храста, което не можело да изпълзи и молело за помощ. Протегнал овчарят гегата, змийчето пропълзяло по нея и така се спасило.
- Благодаря ти, овчарю, - продумало змийчето, - аз съм син на змийския цар и сега ще те заведа при него. Когато той разбере какво си направил за мен, ще поиска да те възнагради и ще ти предложи всякакви богатства. Ти не приемай нищо. Кажи, че искаш само да разбираш езика на животните.
Отишли те при змийския цар, който много се зарадвал и възнаградил овчаря с исканата от него награда - казал му да си отвори устата, духнал в нея и казал:
- Ето, ти вече разбираш езика на животните. Но на никого не бива да казваш, защото това ще ти струва живота.
Поблагодарил овчарят и си тръгнал към къщи. По някое време спрял под една круша да си почине. На крушата били кацнали две врани и едната казала на другата:
- Аз съм много стара и съм видяла какво ли не. Ето, под тази круша преди много години разбойници заровиха едно имане. Но никой не знае това ...
Чул това овчарят, когато се смрачило дошъл с кирка и лопата, и изровил имането. Купил си голяма къща (с два гаража), много ниви (трета категория), стадо овце (черноглава плевенска) и си взел за жена най-личната мома от селото (бяла и дебела, тогава все още мъжете не разбирали от руси жени). С една дума - станал чорбаджия.
Един ден решили да се разходят с невестата му. Чорбаджията яхнал жребеца, а невестата кобилката. Но кобилката все изоставала.
- Хайде, побързай - казал жребецът, - докога ще те чакам?
- Лесно ти е на тебе - отговорила кобилката. - Ти носиш само господаря, а аз в корема си нося моето жребче, а на гърба си господарката с нейното неродено дете.
Като чул това, чорбаджията се зарадвал и се засмял.
- Защо се засмя ? - попитала чорбаджийката.
И не спряла да пита - и на следващия ден, и на по-следващия .... 
Чорбаджията изтраял някое време, но един ден се уморил от любопитството на жена си и й казал:
- Ако ти кажа - ще умра!
- Ами умри тогава - отговорила тя, - но трябва да знам!
Животът с тази досадна жена толкова му бил дотегнал, че той дори не се противопоставил на нейното искане. Излязъл на двора, изкопал един трап и легнал вътре. Жена му клекнала до него в очакване.
В това време кучето жално завило.
- Защо виеш? Защо си разтревожен? - попитал петелът, който гордо крачел наоколо.
- Защото господарят сега ще умре, ауууу.... - проплакало вярното животно.
- Ами да умре тогава - рекъл петелът. - Аз имам петнайсет жени и всички ме слушат, а той само една и не може да се оправи с нея.
Като чул това, чорбаджията се засрамил, скочил от трапа, грабнал една пръчка ... и жена му като видяла това, се скрила в мутвака и стояла там до вечерта.
И никога повече не попитала защо той се засмял.
:))))))))))))))))))))



Тълкуване на думи, излезли от употреба:

- овчар - човек, който пасе овце, или по-скоро ги пази докато пасат,
- пази ги от вълци и от други хора,
- овце - дребен рогат добитък, чифтокопитен, дава вълна, мляко и агнета,
- агнета - дребни животни, които пълнят гергьовската трапеза,
- гега - дървено средство за отбрана и за опора,
- разбойници - хора, търсачи на силни усещания, които те ограбват, а понякога те и набиват,
- кирка и лопата - с първото разкопаваш пръстта, а с второто я изгребваш. Защо правиш това ли? Дълго е за обяснение ...
- чорбаджия - със сигурност не е човек, който яде чорба, защото може да си позволи и други неща; човек с пари, който другите очакват да стане инвеститор,
- жребец, кобилка, жребче - нечифтокопитен бозайник, опитомен от човека да му служи за работа; понастоящем служи само за разходка и конни състезания, на които се залагат пари, а понякога се и печелят,
- петел - домашна птица, съпруг на 15 кокошки,
- мутвак - и аз не помня какво, навярно лятна кухня.

І. Мъжете са широко скроени и просто устроени.
1. Осигуряваш им вечеря, секс и бира с приятели (без тебе), или на риба с приятели (може и с тебе).
2. Мъжете - по косъма и на дълъг повод.
3. И му даваш да диша :))
4. И - ооо, щастие, здравей !!!!!

ІІ. Правиш други работи и гледаш тъжно. Или Идосано. Или ...

ІІІ. Вземаш нещата в свои ръце и него си го държиш. За да ти имат респект другите мъже. И си горда преуспяла.

... и така нататък....

Варианти много. Спасението на давещия се е в неговите крайници, трябва да ги размаха ...

Успех!

Много се разсейвам.
И понякога скъсявам пълният член.
Еххх, какво да се прави, никой не е съвършен....
Но затова пък великите хора са били разсеяни.
Това ме възгордява.
:))
Ето, тук пък го удължих.
Офффффф......

Драга Креп, може ли да поясниш откъде знаеш тази приказка. Аз я чух между 60-а и 65-а от мой сродник. Имам информация, че е разказана и от писателя Ангел Каралийчев, но в коя негова книга се е появила за първи път, няма как да разбера...
Поздрави!
П и е р

мама да ми купува книжки.
Та навярно в някоя от тях
е била тази приказка.
Интересно, че съм я заповнила интуитивно,
а не избирателно.
Мама никога не ми каза - ето, така се прави.
Оставила ме е да пребродя сама моите планини.
:))

https://www.youtube.com/watch?v=oaQEeQQ3qy0&list=PLrU-RSKRfju1b_lujf3YyU5NjcEPkqD01

Звукът - на макс.